Кои продукти са финансови капани? Тези, които поглъщат повече пари, отколкото могат да генерират, даже ако според счетоводната отчетност, изглеждат печеливши. Стандартен подход е, при недостатъчна печалба да се правят нови крупни инвестиции и това да се повтаря многократно. За да се излезе от този капан са необходими крайни мерки: или прекратяване на инвестициите и управление, което има за цел максимизиране на текущия паричен поток, или инвестиране което е толкова значително, че може да осигури лидерски позиции на пазара.
В отчетите на всеки бизнес приходите надхвърлят инвестициите. В същото време обаче, значителна част от отчетените приходи трябва да бъдат реинвестирани само за да се поддържа конкурентоспособност и да се компенсира инфлацията. Ако необходимите реинвестиции, включително увеличението на оборотния капитал, надхвърлят приходите и увеличават дългосрочните задължения, това е финансов капан. А от финансовите капани трудно можем да се измъкнем, освен ако чрез завладяване на голям пазарен дял успеем да повишим относителната конкурентна ефективност.
Зони на повишено внимание
Анализите сочат, че една производствена компания със средни темпове на ръст и оборот на активите трябва да има печалба преди данъчно облагане в размер на около 7% от продажбите, иначе тя може да попадне във финансов капан. В бързорастящи сектори на икономиката е необходима дори по-висока норма на печалба – същото важи и ако бизнесът на компанията изисква по-интензивно потребление на капитал. При по-малка от споменатата норма на рентабилност необходимото увеличение на активите надвишава печалбата в счетоводните отчети. Такава ситуация е допустима само ако дългосрочните задлъжения се увеличават в същото съотношение или ако постоянно нараства акционерния капитал.
Някои аспекти
При по-високи темпове на инфлация, необходимият минимум рентабилност се увеличава пропорционално. Инфлацията на активите трябва да се компенсира и тя никога няма да бъде покрита за сметка на дивидентите или в случай на ликвидация на компанията.
Реалните финансови капани са опасни, тъй като собствениците на компанията никога няма да получат обратно своите пари – те само ще инвестират. Печалбата в отчетните документи и парите в джоба са две различни неща. Дори ако се измъкнете от финасовия капан, пак ще сте на загуба, а колкото повече време ви отнеме измъкването, толкова по-големи ще са загубите от текущата стойност на вашите инвестиции.
Факт е, че по-голямата част от паричните средства на всички компании се генерира от малък брой продукти, които имат силно доминиращ дял от съответния пазарен сегмент.
Законът 80:20
Италианският икономист, Парето, отдавна е формулирал правилото 80:20. В случая то също важи – 20% от асортимента от продукти генерира 80% от печалбата. Ефектът на „кривата на опита” влияе на този процес и обединява генерирането на парични средства с пазарния дял. (Действието на „кривата на опита” дава възможност вашите относителни разходи да намаляват с около 20-25% всеки път, когато вашият пазарен дял се удвоява). С увеличаването на пазарния дял се увеличава и печалбата. Разбира се, обратното също е вярно. Ето защо съществуват много финансови капани и повечето от тях са скрити в продуктите с нисък пазарен дял.
Печалбата според отчетните документи в действителност няма никакво значение за акционерите. Това, което те могат да получат като парични средства е или дивидент, или ликвидационна стойност. Независимо от стойността на отчетената печалба бизнесът или продуктът е безполезен, ако не увеличава вложените в него средства.
В съвременната динамична икономика почти всеки бизнес, дори ако расте с бавни темпове, изисква реинвестиране на значителна част от печалбите. Сама по себе си инфлацията изисква финансов ръст за да се компенсира обезценяването на активите. В допълнение, активите също трябва да се увеличават за да се поддържа пазарния дял, тъй като отрасълът се развива заедно с икономиката. Следователно, освен ако бизнесът не се ликвидира, само част от печалбата отразена в отчетите би била достъпна за разпределяне. При ликвидация пък, много активи няма да могат да бъдат конвертирани в наличност според балансовата им стойност.
Когато бизнесът не е с висока рентабилност, необходимото реинвестиране винаги ще надхвърля печалбата. Ако нищо не се предприема, компанията ще си остане завинаги във финансов капан. Колкото по-дълго се отлага ликвидацията, толкова по-големи са загубите.
Продуктите, предназначени за бързорастящи пазарни сегменти са дори по-опасни финансови капани от тези, които се реализират в бавно растящи пазарни сегменти. Ръстът увеличава обемът на необходимите парични средства, но сам по себе си не подобрява показателите, свързани с относителни разходи и печалби, в сравнение с конкурентите. В същото време, възвръщаемостта на инвестициите зависи от това дали разходите на компанията са по ниски от тези на нейните конкуренти, приходите на които са достатъчно за да финансират ръст, осигуряващ запазване на пазарния им дял. По-високи печалби рядко се постигат без по-висок дял от пазара. Следователно, ако ръстът на производство не води до по-висок пазарен дял, той само увеличава изтичането на парични средства.
Единственото предимство на продуктите, предназначени за бързорастящи пазарни сегменти е, че при тях дял от пазара може бързо да премине от един играч към друг (просто заради повишеното търсене). Техен недостатък е необходимостта изразходване на значителни парични средства само за задържане на пазарните позиции. При това, ако компанията не успее да постигне лидерски позиции до момента, когато ръстът в съответния пазарен сегмент се забави, тя трябва да се прости с надеждите за висока възвращаемост от инвестираните средства на по-късен етап.
Минималният критичен дял на пазара е равен на половината от пазарния дял на най-крупния играч. Около тази точка възможностите за спечелване на пазарен дял, растат по-бързо от необходимите активи. Важи и следното правило, изведено на базата на практически опит: „Постигнете поне два пъти по-голям ръст от вашия основен конкурент в съответния пазарен сегмент. Ако не сте в състояние да постигнете това, планирайте възможно най-бързото изтегляне на вашите инвестиции”.
В заключение
Само 2-3 от най-крупните компании, конкуриращи се в даден пазарен сегмент могат обосновано да считат, че са в състояние да избегнат финансовите капани. Но играчите в пазара са винаги са много повече. Следователно, част от продуктите на почти всяка средностатистическа компания са всъщност финансови капани – т.е. те са не само безполезни, но и допринасят за изтичането на корпоративни ресурси.
Цените за крайните потребители биха могли да са по-ниски, а печалбите – по-високи, ако всички конкуренти осъзнаваха своите финансови капани и своевременно прекратяваха да губят пари за тях. Във всеки момент и във всеки продуктов сегмент има повече от 2-3 активни конкуренти, докато някой от тях не направи грешка. Лидерът може да претърпи неуспех, държейки за собствена сметка ценови чадър над конкурентите с по-високи разходи. А може, във финансовите капани да попаднат неговите съперници. Във всички случаи опасността от загуба съществува.
Няма коментари:
Публикуване на коментар